Днес се сетих за една доста стара тема. Че всъщност не помня как съм се запознал с по-голямата част от добрите си приятели. Много странно. Ако знаете какви детайли помня. Но това до някаква степен показва, че тялото не е свързано със съдбата, която го води. Ако беше така то мозъкът щеше да маркира тези интересно моменти, сигурен съм в това. А може би не? Може би ако знаем как е започнало нещо ще ни е по-трудно да го прекратим. В повечето приятелства почват по абсолютно обикновен начин, именно затова не ги й помним. Но ако те приключат този нормален и съвсем обикновен начин ще ни изглежда красив. Помня примерно как се запознах с майката на една много добра приятелка, беше преди 7 години, помня думите, мястото, хората около нас, помня дори какво почувствах, но не помня как се запознах именно с момичето, няколко минути по-късно предполагам. Абе разбирате ли какво искам да ви кажа?!  Помня много други работи, а това не! Защо? Много интересна тема мисля.... Няма да й давам отговор. Една от малкото, на които не мога да намеря свой собствен. Но съм сигурен, че е едно от важните неща.

Заекът е много важен в живота на Дони Дарко, но едва ли Дони помни как се е запознал с него.